Експертни предложения на Центъра „Доц. д-р Биляна Томова“ към УНСС са включени в управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г.

В управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г. са включени редица предложения, разработвани и отстоявани през последните години от академичната общност и професионалните организации в сферата на културата. Сред тях са въвеждането на национални културни паспорти за деца, ученици и младежи на възраст от 6 до 18 години, приемането на Закон за статута на артиста и Закон за сценичните изкуства, както и политики за децентрализация и равнопоставен достъп до култура във всички региони на страната.

Значителна част от тези предложения са обсъждани в рамките на академични форуми, чиито съорганизатори са Центърът за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ на УНСС, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, както и представители на професионалната общност, граждански и творчески организации.

Национален културен паспорт за деца, ученици и младежи на възраст от 6 до 18 години

Сред значимите политики, заложени в управленската програма, е въвеждането на национални културни паспорти за деца, ученици и младежи на възраст от 6 до 18 години.

Идеята е развивана и публично защитавана в рамките на пет последователни изследвания с национално представителни социологически проучвания от гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ към УНСС, и Янина Танева, директор на „Фабрика за идеи“. Културният паспорт се предлага като дългосрочна политика за гарантиране на достъпа до култура, развитие на аудиториите и преодоляване на регионалните, социалните и икономическите бариери пред културното участие.

Експертното предложение предвижда културният паспорт да подпомага участието на децата и младите хора в театрални, музикални, танцови и филмови събития, както и посещенията на музеи, библиотеки и други културни институции.

Развитието на инициативата е подкрепено от партньорства, публични форуми и дискусии с представители на културния, образователния и гражданския сектор. В проучванията и застъпническите инициативи, свързани с достъпа до култура, участват организации като Обсерваторията по икономика на културата, „Фабрика за идеи“, фондация „Лъчезар Цоцорков“, социологическата агенция „Алфа Рисърч“ и Асоциацията за развитие на София.

Въвеждането на културни паспорти може да се превърне в национален инструмент за гарантиране на културните права на децата и младите хора – не като еднократна инициатива, а като устойчива публична политика с ясен финансов механизъм, прозрачни правила и възможности за достъп до разнообразни културни преживявания във всички региони на страната.

Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и Янина Танева, инициатори на културните паспорти за деца, ученици и младежи на възраст 6-18 г. (от дясно наляво)

Законодателни инициативи на Форума за устойчиво развитие на сценичните изкуства

В управленската програма намират отражение и ключови въпроси, обсъждани в рамките на Форума за устойчиво развитие на сценичните изкуства. Сред тях са приемането на Закон за статута на артиста, с фокус върху правните, социалните и трудовите аспекти на артистичните професии, и Закон за сценичните изкуства, който да създаде основа за цялостна и съвременна регулация на сектора.

През последната година трите издания на форума обединиха представители на академичната общност, сценичните изкуства, творческите сдружения, независимия сектор, културните институти и публичната администрация. Обсъжданите предложения са насочени към необходимостта от дългосрочна визия за развитието на сектора, устойчиво финансиране и нормативна уредба, съобразена със съвременните условия на творческия труд.

Форумът за устойчиво развитие на сценичните изкуства се организира от УНСС – Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Съюза на артистите в България, Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и Българската музикална асоциация.

Форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства, фотография, НМА, февруари, 2026 г.

Включването на тези политики в управленската програма е резултат от последователна експертна работа, публични дискусии, секторни форуми и съвместните усилия на представители на академичната общност, творческите и професионалните организации и гражданския сектор. Следващият важен етап е предложенията да бъдат реализирани чрез конкретни мерки, ясни срокове, устойчиво финансиране и определена институционална отговорност. За успешното им изпълнение от значение ще бъдат и активното участие на академичната общност и професионалните организации, както и публичната отчетност за постигнатите резултати.

Темата за управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г.

беше коментирана пред Actualno.com на 13 август 2026 г. от гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова.

Интервюто в Actualno.com можете да видите ТУК.