Проф. Стефан Бобчев и Бенджамин Франклин – среща на идеи в изложба за Българското възраждане

В деня на рождението на проф. Стефан Бобчев (2 февруари 1853 г.), основател и първи ректор на УНСС, ще бъде открита възпоменателна плоча, като израз на признателност към неговия принос за българската наука, образование и обществена мисъл. По този повод е и настоящото интервю, което показва малко позната страна от живота на Стефан Бобчев като ранен преводач и популяризатор на Бенджамин Франклин, американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от бащите-основатели на САЩ.

 

Проф. Стефан Бобчев е сред ключовите български интелектуалци, допринесли за разпространението на живота и идеите на Бенджамин Франклин в България през XIX век. Тази малко познат факт ще бъде във фокуса на изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“, която представя влиянието на американския мислител върху българската култура и обществена мисъл. Тя се реализира и по повод 320 години от рождението на Бенджамин Франклин и 250 години от приемането на Декларацията за независимост на САЩ. Изложбата се подкрепя от посолството на Съединените американски щати в България и програма „Фулбрайт“. Авторът и кураторът на изложбата – доц. д-р Кристиян Атанасов от катедра „Политическа икономия“, ще разкаже повече за нея.

Доц. Атанасов, как проф. Стефан Бобчев се вписва в темата за Бенджамин Франклин?

Едва 21-годишен, той превежда и издава труда на френския историк М. Мине „Животът на Франклин“, отпечатан през 1874 г. с разрешението на Царското министерство на просвещението в Цариград. Изданието получава положителни отзиви в революционната българска преса и е сред ранните свидетелства за задълбочения интерес на българската интелигенция към личността и идеите на Франклин. Този принос намира място в изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“, която беше открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и скоро ще гостува и в УНСС.

Факсимиле от книгата, която се съхранява в Националната библиотека, и портрет на С. Бобчев

Как се ражда идеята за изложбата?

Идеята за експозицията възникна в процеса на научната ми работа, свързана с отношението към лихвата и икономическата мисъл в Българското възраждане. При проучванията на старопечатни книги и възрожденски периодични издания открих изненадващо богато присъствие на текстове за Бенджамин Франклин – учен, дипломат, философ, издател.

През 1728 г. Б. Франклин открива във Филаделфия печатница, а след нея книжарница и първата в Америка обществена библиотека. Между 1732 - 1758 всяка година той издава в около 10 хиляди бройки „Алманах на бедния Ричард“. Това е нещо като календар и освен информация за слънчеви затъмнения и други практични съвети, включва и много поучителни афоризми. Близо 100 години по-късно Гаврил Кръстевич, български общественик и администратор, адаптира Алманаха и го превръща в „Мъдростта на добрия Ричард“ (1837 г.), който е един от първите текстове, свидетелстващи за влиянието на Бенджамин Франклин върху българската култура. По-късно Петко Славейков също създава свое произведение – „Сиромах Богдан и неговите мъдри мисли“, (1867 г.), провокирано от популярността на Франклин. Постепенно интересът се увеличава и произведенията на Франклин са превеждани, адаптирани и обсъждани от българските интелектуалци, издават се негови автобиографии и той става много популярна личност. Неговите мисли намират място и на страниците на списанията „Любословие“ и „Български книжици“ и в детските буквари.

Доц. д-р Кристиян Атанасов по време на откриването на изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Какво ще видят посетителите?

Изложбата е структурирана в два тематични панела. Първият е като въведение и показва как и в какви сфери имат влияние Съединените американски щати или отделните американци в българските земи и на Балканите в периода до Освобождението. През този период има доста американски протестантски мисионери, които помагат при първите преводи на новобългарски език на Библията, направени с помощта на американски мисионери-преводачи или с тяхна финансова помощ. Един от първите преводи на Библията е на Неофит Рилски, чието издаване е платено от американски протестантски мисии.

Другото влияние е в сферата на културата – отпечатани са различни американски книги, включително и „Чичо Томовата колиба“. Американското влияние се усеща и в образоването – има американски училища в Самоков,  Пловдив, особено влияние оказва Робът колеж в Цариград, където са завършили много представители на българския елит. Представено е и участието на български стоки в Световното изложение във Филаделфия през 1876 г., за което се пазят административни документи.

Вторият панел е изцяло посветен на Бенджамин Франклин в български контекст – преводи и адаптации на „Бедния Ричард“, автобиографии (включително тази, свързана с проф. Стефан Бобчев), както и публикации във възрожденската преса от автори като Любен Каравелов и Христо Данов.

Всички експонати в изложбата са от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, като значителна част от информацията е почерпена и от фундаменталния труд на Маню Стоянов – „Българска възрожденска книжнина“.

Изложбата показва, че идеите на Бенджамин Франклин намират траен отзвук по време на Българското възраждане, а фигури като проф. Стефан Бобчев играят ключова роля в тяхното осмисляне и разпространение – още един повод УНСС да се гордее със своите академични корени.

 

Подбрани афоризми от Бенджамин Франклин (1706 – 1790 г.)

•          Трудолюбието изплаща дълговете, отчаянието ги увеличава.

•          Рано да лягаш и рано да ставаш прави човека здрав, богат и мъдър.

•          Пази се от дребните разходи: малък теч може да потопи голям кораб.

•          Ако знаеш как да харчиш по-малко, отколкото получаваш, притежаваш философския камък.

•          Трудолюбието е майка на добрия късмет.

•          В устата на разумния човек и публичното е тайна.

•          Бог помага на онези, които си помагат сами.

•          Не хвърляй камъни по съседите си, ако собствените ти прозорци са от стъкло.

•          Който говори много, много греши.

•          Кредиторите имат по-добра памет от длъжниците.

•          Който иска да живее в мир и лекота, не бива да казва всичко, което знае, нито да съди всичко, което вижда.

Изложбата „Бенджамин Франклин и Българското възраждане“ скоро ще бъде представена и в нашия университет.