УНСС е подходящото място за среща на изявени български изследователи, политици и дипломати, които имат амбицията да надникнат в бъдещето на балканските народи. Нашият университет винаги е имал сериозен принос в богатата изследователска традиция на балканската проблематика и в подготовката на кадри в тази област. Това посочи Проф. д.ик.н. Стати Статев, ректор на УНСС, при откриването на конференцията с международно участие на тема: „Балканите в ХХI век – българският поглед“. Форумът бе организиран от УНСС, Института за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество и Националната асоциация за международни отношения, със съдействието на списание „Международни отношения“.  Участие в него взеха известни наши и чуждестранни учени.

Личен пример за развитието на балканската тематика дава основателят и първи ректор на УНСС проф. Стефан Бобчев и плеяда университетски изследователи: проф. Петър Богаевски,  проф. Петко Стайнов, проф. Георги Генов, д-р Стоян Данев,  Атанас Буров, проф. Михаил Геновски, проф. Любен Георгиев, доц. Петър Арсов и др. Ректорът изтъкна, че от 1975 г. катедра „Международни отношения“ издига балканските изследвания като важна проблематика и център на своята работа, интегрира я в обучението на студентите, в рамките на което има и специализация „Балкански страни“. „През тази школа са минали много министри,  зам.-министри на външните работи, дипломати, включително и голяма част от присъстващите в залата“, изтъкна проф. Статев. Ректорът акцентира върху факта, че България има много сериозна и отговорна мисия като конструктивен фактор на процесите в Югоизточна Европа и специално на Балканите, играе важна роля в осъществяването на политиката на Европейския съюз в региона. Той изрази увереност, че конференцията ще осъществи ново надграждане в  позицията по тези въпроси, ще трасира насоки за ролята на България в развитието на региона.

От ляво на дясно: проф. Динко Динков, проф. д.ик.н. Стати Статев, Любомир Кючуков

През XVIII, XIX и XX век балканските народи живяха в особено историческо време, встрани от основните характеристики на модерна Европа. Днес ще положим усилия да хвърлим поглед напред,  да видим какви перспективи вещае новото време за нашия край на Европа, подчерта проф. д-р Динко Динков, преподавател от катедра „Международни отношения“.

Глобализацията и разширяването на Европейския съюз като шанс за балканския регион, открои Любомир Кючуков, директор на  Института за икономика и международни отношения. В изказването си той се спря на формирането на регионална идентичност и регионална субектност, ролята на националната държава и състоянието на Балканите.

Три важни момента в разбирането за ролята на националната държава открои в доклада си чл.-кор. проф. Васил Проданов, преподавател в УНСС. Той посочи, че не вижда Балканите като единен субект и очерта тенденциите, проявяващи се в резултат на глобализацията, нарастващите дисбаланси във военната сфера и др.

Участниците в конференцията...	... в голямата конферентна зала

Работата на конференцията премина в три панела. „Балканите в глобалния свят“ открои интересите и стратегиите на глобалните и регионалните „играчи“, предизвикателствата за сигурността и членството в Европейския съюз и НАТО. „Балканският регионализъм – необходимост или утопия“ бе тема на дискусиите и докладите на проф. Мария Чавдарова от УНСС и Симеон Николов, директор на Център СИСМО. В третия панел „България и балканските съседи“ изказване направи Чавдар Минчев, изпълнителен директор на НАМО.