Социологически анализ, далеч от политическото злободневие, чуха от Андрей Райчев студентите на неговата публична лекция в аула „Маскима". Темата на организираната от Студентския съвет и Клуба на социолога среща бе „Накъде отиват България и светът".

Защо не разбираме света? Колко абсурдни изглеждаха до преди време възможностите САЩ да има чернокож президент, ислямът за „залее" света, Бангладеш да се окаже с по-голямо население от Русия, напомни Райчев и даде примери за ирационални събития от последните 10 години - паниката в навечерието на 2000-а година, болестта „луда крава", глобалното затопляне, тероризмът и др. Тях социологът определи като „сини слънца", които показват неорганизираното изменение на света и фундаменталната схема на власт. Андрей Райчев обоснова гигантската разлика „преди" и „сега" с превръщането на т.нар. масов човек в потребител, който вече може да поръчва и плаща своето лично бъдеще. С образната метафора за „динозавъра", въплъщаващ един милион човека в света с историческа мощ, социологът очерта двете посоки на своето „следователно": инверсията между миналото и бъдещетож, както и неудържимостта на глобализирания свят.

Студентите потърсиха отговори на въпросите си за свободата, „другата власт", ръста на конкуренцията и т-н. В прогнозата си за гражданското общество в Китай след 10 години, Райчев перифразира Конфуций: „Аз не знам какво е България, ти ме питаш какво е Китай". Социологът формулира и някои свои виждания за политическата система у нас, а в края на срещата коментира въпроса за случващото се в Студентски град. Той определи района като „деградирало място", което би трябвало да е „най-интелигентното в България". Социологът призова студентите да изгонят от него „скапаните чалгаджии, наркотрафиканти и сутеньори".